начало  реклама  контакти

С Николай Илчевски

 

 

Вярвам в силата
на думите.

Защото този свят  е сътворен от слово и в Словото е спасението му. И текстът няма да изчезне.

Светът се променя. Буквите остaват . Едни и същи. Както са постоянни  молекулите на желязото. Променят се само технологиите. Старите майстори са ковали мотики, новите сглобяват  изтребители. Едни и същи железни атоми – различни идеи.
И различни потребности. Променят се и възприятията. Хората еволюират.

Времето става ценно. Написаното трябва да е компресирано.

Описанието е разхищение. Човекът от 21 век обработва 18 пъти повече информация за единица време от този от предното столетие.

Въпросът не е дали ще четем?” А какво?

Текстът срещу образа?!Или текстът като визия?

500 ПАТАГОНИЗМА

Богато илюстровано издание с най-пикантните бисери на българския жаргон.
Събираните над 10 г. лафове и графити  от рода на „ Нищо не е загубено, ако ти самият си загубен...”, „Едни се раждат щастливи, а други – в България.”, „ Ъ –бря, ойди коня в ряката...” са подкрепени от 800 графични рисунки, които допълват комизма на времето, в което са се раждали златните хроники на нашенската улица.
С герои като  водопроводчика Платон „Всичко тече, всичко се подменя”, до пияния хасковски шофьор пр
eд патрула:  „Яс тая книжка за авца съм га вземал и саму за ъвца га давам” умопомрачителният сборник е хит вече 11 г.  Академици - изследователи на съвременния български език и нрави, студенти, хора - обичащи пиперливия хумор, българи в странство,  интелектуалци  и  бачкатори  я държат близо до нощната си лампа. Под това заглавие авторът досега е дал над 4000 автографа.
Още от книгата:

"Мъжът е като тиквата – расте на ширина и съхне от дръжката."
"Ни мой гледа кой ми е в леглото, а кой ми е на сърцето.”
"Напрежь, нашто знаме е месалят  – девиз на първомайци."
"Нищо чуждо не ни е чуждо – девиз на джебчиите."

РЪКОВОДСТВО ЗА ПОЛОВОЗРЕЛИ БЕЗДЕЛНИЦИ

Едно от най-здравите доказателства, че книгите имат бъдеще. Стига да са добри.
Издадена за първи път през 1994 г. Става хит за 1 месец. Тиражът  от 5000 броя се изчерпва за една година. През 1996 вече се размножава на ксерокс, заради липсата й на пазара. Класифицирана като най- откровено краденото издание от частни колекции. Оплакването, с което най-често се звъни на автора – трябва ми още една книга, защото моята я дадох на едни хора и те не искат да ми я върнат.
В момента в книжарниците в България е новото издание на „Летера”, с допълнени от автора 4 нови глави.
... „Днес, когато наближавам любимата Америка от изток, разбирам, че земята и тази книга много си приличат – по това,
че като стигнеш до края, се оказва, че започваш пак отначало. Разликата е, че в ръководството няма толкова вода. Защото БАСТА от вода!  Фернандо Магелан 1521 г.”

10 ПРИКАЗКИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА СВЕТА

Една от големите шеги в българския книжен пазар. Силно скучаещ при чакането на лиценз за частно радио, пловдивски журналист решава да се изгаври с полуделия по чужди автори нашенски читател от 1992 г.  За 10 дни написва 10 брутални пародии на известни приказки, илюстрира ги и ги пуска на пазара под псевдоним. Две сигнални издания просто изчезват с излизането.  Пробният тираж от 1000 броя свършва за 45 дни. Мнимият американец Джоук У. Бъри  става „класика” В пловдивския университет група студенти си правят неформален клуб любители на книгата и си разменят наизустени пасажи от нея.  Сред най-свирепо цитираните моменти са 7-те козлета, които копаят градината със стария вибратор на майка си, от който бие ток, фермерът който пуска уловената ламя на нереза си,  баба Яга, която бръмчи из Манхатън с турбопрахосмукачка и т.н. и т.н. Днес на пазара няма наличности от заглавието.

Петромир Петров

КОЛЯНОТО НА СТОНОЖКАТА

Сборник техноприказки за живота в края на ХХ и началото на XXI в. Типичният за автора закачлив стил, остри завои при правенето на хумора, заради което при четене, човек често е изненадван от собствения си смях.
Откъси от книгата са включени в сборник текстове за студентите по английска филология в България. Заедно с части от произведения на Елин Пелин, Йордан Йовков, Богомил Райнов,  Иван Вазов, Йордан Радичков.
Книгата на Илчевски поставя няколко своеобразни рекорда за българската литература изобщо:
за най-къс публикуван разказ („Приказка за старостта” – 12 думи заедно със съюзите), за най-натрапчиво употребявани думи (по подобие на образите на Анди Уорхол и на темите в техномузиката) и за най- честа употреба на думата „Най”.
Единствената литература в страната, повлияна по някакъв начин от „техно”културата и вписала в себе си нейни изразни средства.

Николай Панайотов

ХУБАВАТА ИВАНКА

Роман – разграфен в глави като сцени от филм. Пародия на сапунените сериали и на елементи от българския бит. На практика това е сценарият за първата българска сапунена опера. Стига някой да я заснеме.
За разлика от сапунките обаче, тук екшънът е на ниво – за половин страница героите преживяват повече отколкото в 70-80 бразилски епизода – местят се хапчета на конвейер  - от екарисажа в с. Горош до Бахамите и от спиртоварната в Такуница до Женева.
Женска красота, мъжки страсти, колумбийци, които припадат в маковите полета на Садово, заседания на министри и чоплещи семки художници край ООН.  Кметица от село става сержант в Чуждестранния легион, огняр убива с гранатомет бик, газещ чиновници,  караконджоли доят крави... Разбиващо действие, типажи от които брадясваш като си ги представяш.
„В книгата героите са разбъркани и кръстосани като червата на прасе, участвало в мотокрос” – мнение на читател