|
С Николай Илчевски |
|
|
|
Вярвам в
силата
на думите.
Защото този свят е сътворен от слово и в Словото е
спасението му. И текстът няма да изчезне.
Светът
се променя.
Буквите остaват
. Едни и същи.
Както са постоянни молекулите на желязото. Променят
се само технологиите. Старите майстори са ковали мотики,
новите сглобяват изтребители. Едни и същи железни атоми –
различни идеи.
И различни потребности. Променят се и възприятията. Хората
еволюират.
Времето
става ценно.
Написаното трябва да е компресирано.
Описанието е разхищение. Човекът от 21 век обработва 18 пъти повече информация
за единица време от този от предното столетие.
Въпросът
не е
“дали
ще четем?”
А
“какво?”
Текстът срещу образа?!Или
текстът като визия?
|
|
500
ПАТАГОНИЗМА
 |
Богато
илюстровано издание с най-пикантните бисери на българския
жаргон.
Събираните над 10 г. лафове и графити от рода на „ Нищо
не е загубено, ако ти самият си загубен...”, „Едни се
раждат щастливи, а други – в България.”, „ Ъ –бря,
ойди коня в ряката...” са подкрепени от 800 графични
рисунки, които допълват комизма на времето, в което са се
раждали златните хроники на нашенската улица.
С герои като водопроводчика Платон „Всичко тече, всичко
се подменя”, до пияния хасковски шофьор прeд патрула: „Яс тая книжка за авца съм га вземал и саму за
ъвца га давам” умопомрачителният сборник е хит вече 11
г. Академици - изследователи на съвременния български език
и нрави, студенти, хора - обичащи пиперливия хумор, българи
в странство, интелектуалци и бачкатори я държат близо до
нощната си лампа. Под това заглавие авторът досега е дал над
4000 автографа.
Още от книгата:
"Мъжът е като тиквата – расте на ширина и съхне от
дръжката."
"Ни мой гледа кой ми е в леглото, а кой ми е на сърцето.”
"Напрежь, нашто знаме е месалят – девиз на
първомайци."
"Нищо чуждо не ни е чуждо – девиз на джебчиите." |
|
РЪКОВОДСТВО
ЗА ПОЛОВОЗРЕЛИ БЕЗДЕЛНИЦИ
 |
Едно от
най-здравите доказателства, че книгите имат бъдеще. Стига да
са добри.
Издадена за първи път през 1994 г. Става хит за 1 месец.
Тиражът от 5000 броя се изчерпва за една година. През 1996
вече се размножава на ксерокс, заради липсата й на пазара.
Класифицирана като най- откровено краденото издание от
частни колекции. Оплакването, с което най-често се звъни на
автора – трябва ми още една книга, защото моята я дадох на
едни хора и те не искат да ми я върнат.
В момента в книжарниците в България е новото издание на
„Летера”, с допълнени от автора 4 нови глави.
... „Днес, когато наближавам любимата Америка от изток,
разбирам, че земята и тази книга много си приличат – по
това,
че като стигнеш до края, се оказва, че започваш пак
отначало. Разликата е, че в ръководството няма толкова вода.
Защото БАСТА от вода! Фернандо Магелан 1521 г.” |
|
10
ПРИКАЗКИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА СВЕТА
 |
Една от
големите шеги в българския книжен пазар. Силно скучаещ при
чакането на лиценз за частно радио, пловдивски журналист
решава да се изгаври с полуделия по чужди автори нашенски
читател от 1992 г. За 10 дни написва 10 брутални пародии на
известни приказки, илюстрира ги и ги пуска на пазара под
псевдоним. Две сигнални издания просто изчезват с
излизането. Пробният тираж от 1000 броя свършва за 45 дни.
Мнимият американец Джоук У. Бъри става „класика” В
пловдивския университет група студенти си правят неформален
клуб любители на книгата и си разменят наизустени пасажи от
нея. Сред най-свирепо цитираните моменти са 7-те козлета,
които копаят градината със стария вибратор на майка си, от
който бие ток, фермерът който пуска уловената ламя на нереза
си, баба Яга, която бръмчи из Манхатън с турбопрахосмукачка
и т.н. и т.н. Днес на пазара няма наличности от заглавието.
Петромир Петров |
|
КОЛЯНОТО НА
СТОНОЖКАТА
 |
Сборник
техноприказки за живота в края на ХХ и началото на
XXI
в. Типичният за автора закачлив стил, остри завои при
правенето на хумора, заради което при четене, човек често е
изненадван от собствения си смях.
Откъси от книгата са включени в сборник текстове за
студентите по английска филология в България. Заедно с части
от произведения на Елин Пелин, Йордан Йовков, Богомил
Райнов, Иван Вазов, Йордан Радичков.
Книгата на Илчевски поставя няколко своеобразни рекорда за
българската литература изобщо:
за най-къс публикуван разказ („Приказка за старостта” – 12
думи заедно със съюзите), за най-натрапчиво употребявани
думи (по подобие на образите на Анди Уорхол и на темите в
техномузиката) и за най- честа употреба на думата „Най”.
Единствената литература в страната, повлияна по някакъв
начин от „техно”културата и вписала в себе си нейни изразни
средства.
Николай Панайотов |
|
ХУБАВАТА
ИВАНКА
 |
Роман –
разграфен в глави като сцени от филм. Пародия на сапунените
сериали и на елементи от българския бит. На практика това е
сценарият за първата българска сапунена опера. Стига някой
да я заснеме.
За разлика от сапунките обаче, тук екшънът е на ниво – за
половин страница героите преживяват повече отколкото в 70-80
бразилски епизода – местят се хапчета на конвейер - от
екарисажа в с. Горош до Бахамите и от спиртоварната в
Такуница до Женева.
Женска красота, мъжки страсти, колумбийци, които припадат в
маковите полета на Садово, заседания на министри и чоплещи
семки художници край ООН. Кметица от село става сержант в
Чуждестранния легион, огняр убива с гранатомет бик, газещ
чиновници, караконджоли доят крави... Разбиващо действие,
типажи от които брадясваш като си ги представяш.
„В книгата героите са разбъркани и кръстосани като червата
на прасе, участвало в мотокрос” – мнение на читател |
|